Храм „Свети Александър Невски” Параклис „Изворът на Самарянката” Манастирът е издигнат по идея на генерал-адютант Михаил Скобелев, командир на 4-ти корпус, части от който са разквартирувани в Ямбол, в края на Руско-турската Освободителна война 1878-79г. „Белият генерал” още в началото на 1879 година обсъжда с ямболското гражданство идеята да бъде построен храм в памет на руските войни, загинали за свободата на България. Председателят на ямболския Смесен околийски съвет протойерей Тодор Кючуков и дивизионният свещеник на 30-та пехотна дивизия, полковник Партений Гетман избират Бакаджика за място на новата църква, там където се е издигал старият манастир „Свeти Спас”, разрушен по време на Априлското въстание 1876г. На 12 май 1879г., протойерей Алексий Кузнецов и командирът на 30-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Николай Шнитников, полагат основите на каменна църква, наречена „Свети Александър Невски”, в чест на избавлението на император Александър II от покушението срещу него, станало през април същата година. Строителството на църквата е извършено съвместно от руските войници и българското население от околните села, като средствата за строежа са набирани от доброволни пожертвования в Русия и България. Сред ктиторите на храма са самият генерал Михаил Скобелев, майка му Олга Николаевна Скобелева, която при започването на строежа оглавява българския отдел на Обществото на Червения кръст, както и сестра му княгиня Надежда Белоселска-Белозерска, която от 1882г. оглавява „Скобелевото общество” в Русия. През 1884г., първият в България храм „Свети Александър Невски” е тържествено осветен. Около него са издигнати общежитията на манастира „Свети Спас”, чийто пръв настоятел става йеромонах Партений (Гетман). Манастирът е отдаден в състава на Херсонска епархия, но както и други задгранични енории е под управление на митрополита на Санкт-Петербург. В първите десетилетия на ХХ-ти век настоятели на манастира са били йеромонах Ювеналий (Загорулко) и йеромонах Кирил (Попов), а в различни периоди в него са пребивавали Свети Серафим, архиепископ Богучарски и чудотворец Софийски, както и Херсонския и Одески митрополит Платон. През 1934 година, манастирът преминава под юрисдикцията на Българската православна църква. В периода 1905-1910 год., когато игумен на манастира "Свети Спас" бил йеромонах Ювеналий, монашеското братство започва разкопаване на скалите срещу църквата в търсене на източник на питейна вода. Начинанието в началото било неуспешно, но според църковното предание Света Богородица се явила пред един от монасите в пророчески сън и обещала, че ще бъде открит чудотворен извор с целебна вода за душевно и телесно здраве, ако не губят вяра и удвоят усилията си. Окуражени от видението на своя събрат, монасите продължили разкопаването на скалния рид и така постепенно се оформила изкуствена пещера, чиято дълбочина достигнала петнадесет метра. В дъното й според обещанието на Пресветата Дева бликнал неизчерпаем извор, който оттогава дарява поклонниците с лековита вода. В чест на на чудодейният източник в пещерата бил изграден параклис, наименуван „Изворът на Самарянката”, в който с полихромни скулптурни изображения на Исус Христос и Самарянката е пресъздадена срещата им при Якововия извор до град Сихар в Самария, описана в Евангелието на Свети евангелист Йоан (4:6-26). В периода 2015-16 година, Ротари клуб-Ямбол организира и извърши цялостно обновяване на параклиса и реставрация на скулптурите с разрешениeто и съдействиeто на йеромонах Софроний. Дейностите по обновяването бяха осъществени от фирми на членове на клуба ,както и сличен труд на членовете на РК Ямбол.На откриването на параклиса присъства кмета на община Тунджа и председателя на общински съвет Ямбол.

Период за осъществяване на проекта
2015-2016

Клубове, участващи в проекта
РК Ямбол

Начин на финансиране на проекта
собствено

Сума на проекта
4770 лева