В България има 85 Ротари клуба с над 2332 ротарианци в почти всички големи градове. От началото на възстановяването на ротарианското движение досега българските ротарианци са помогнали на нашето общество с програми и действия за над половин милион долара.
Опити за създаване на Ротари клуб в София започват през 1921 г., а най-ранният документ, запазен в България, в който се споменават целите и задачите на Ротари е едно писмо на българина Събо Николов, член на РК Масачузетс, САЩ от 1926 г. След няколко неуспешни опита, към 1932 г. се появява "подходяшият човек на подходящото място" - това е видния софийски юрист, публицист и политик, д-р Н. П. Николаев. Безспорен е приносът му, заедно с още няколко инициатора - д-р Недков, Петко Бояджиев, инж. Кадийски, журналиста Велико Христов, на чиято неуморна, грижлива и точна дейност се дължи свикването на групата от 16 ентусиасти, които на 22 април 1933 г. подписват протокола за учредяване на първия в България Ротари клуб. Първите събирания стават в "Юнион клуб", а след това - в хотел "България". През май 1933 г. се получава телеграмата от европейския комисар на Ротари Интернешънъл, д-р Потар, в която софийските ротарианци биват уведомени, че на 25 същия месец клубът е приет единодушно за член на РИ под №3596. През юни се взима решение за издаване на месечен бюлетин на клуба, като на 1 септември, под редакцията на вдъхновения журналист Болеслав Тахауер излиза първия брой.
На 4 ноември 1933 г. на клуба е връчена официално грамотата за чартирането му.
Клубът поддържа тесни връзки в клубове от съседните страни - Белград, Любляна, Загреб, Солун, Атина. Само за три години се осъществяват многобройни взаимни гостувания, с което ротарианците допринасят за преодоляване на изолираността на България след катастрофите от войните. Връх на междуротарианското сътрудничество е подписаното в Загреб през 1937 г. споразумение за създаване на българо-югославски ротариански комитет. За по-малко от пет години четири президента на РИ посещават България. Един от тях - Морис Дюпре, е награден лично от цар Борис ІІІ с висш орден "за заслугите, които има ротарианското движение, за приобщаването на България към света и за нейното стопанско и културно развитие".
Веднага след учредяването започва и нарастването на броя на членовете. През 1936 РК София е уважавана организация, включваща в редиците си цвета на софийските интелектуалци, предприемачи, финансисти, учени. Интересът на обществеността към дейността на ротарианците е необичайно голям. На срещите в клуба присъстват Г. Кьосеиванов, А. Тошев, проф. М. Арнаудов, Ел. Багряна, Д. Габе, Р. Алексиев, Ал. Божинов, Г. Фехер, д-р Б. Вазов, владиката Стефан, Вл. Василев, инж. Сарафов ... редовен и специален гост е карикатуристът Ал. Добринов, създал над 40 шаржа на ротарианци, както и един великолепен групов портрет на клуба през 1936 г.
Софийският клуб започва работа по създаване на клубове и в други градове на страната - първият е във Варна, през 1935 г. последван от Русе, Бургас, Плевен, Г. Оряховица, Велико Търново, Пловдив. През 1940 г. в страната има 210 ротарианеца, 77 от които в София. Очевидно клубовете са били много активни и успехът на ротарианското движение в България е бил забележителен, защото на 20 февруари 1939 г. секретарят на РИ, Чесли Пери информира президента на РК София, че от 1 юли същата година се създава ротариански дистрикт "България" (с № 86).
Първият избран гуверньор на дистрикта е инж. Любен Божков (на ротарианската конференция през март 1940 г.) В началото на 1940 г. започва издаването и на списание "Ротари в България" на български език.
Чрез своите членове РК София допринася за създаването на малкото българско "икономическо чудо" през втората половина на 30-те години на ХХ век. Проф. Д. Атанасов е автор на първия в България Закон за опазване на природата и на наредбата, обявяваща Витоша за Национален парк. Първият колективен трудов договор е написан от ротарианеца Р. Ошанов. Мак Грегор и Стоян Бочев създават първите в България лагери за деца и ученици ("Чайка" и "Бор"). Един от пионерите на модернизацията на българското механизирано земеделие е ротарианец - инж. Цв. Кадийски изгражда първата в България оросителна напоителна система. През 1938 г. П. Бояджиев започва монтаж на изчислителни машини (с готови части от "Ремингтон"). Необикновен е приносът на Тевекелиев за превръщането на България в световен първенец по износ на десертно грозде. Ротарианецът Б. Ненов проектира и изгражда първата в страната климатична инсталация. Директорът на БНБ, Добри Божилов, наричан "магьосника на клиринга" успява в условията на финансова изолация и стопанска криза да направи пробив в стокообмена с едропейските страни. Казаното по-горе не е просто избояване на професионалната дейност на видни предприемачи и финансисти. От бюлетина на клуба се вижда, че на срещите на ротарианците, по време на дискусиите, се появяват интердисциплинарни предложения (както бихме ги нарекли днес), генерират се идеи, които чрез дейността на заинтересованите ротарианци стават реалност. По този начин членовете по възможно най-добрия за конкретните политически и икономически условия успяват да осъществят едно от основните изисквания на ротарианството - да служат на обществото, създавайки модерно и ефективна промишленост, земеделие и инфраструктура, съответстваща на нуждите и възможностите на страната. Някои от дискусиите в клуба поразяват с актуалността си и сега. Теми на разглеждане са били, напр. "Бъдещето на телевизията", "Мостът на Дунав", "Корупцията сред държавните служители", "Правата на малцинствата", "Причини за демографския срив"...
Ротарианците арх. Михайловски и Апостолов, заедно с големия художник Дечко Узунов (обявен от ЮНЕСКО през 2000 г. за "личност на човечеството") инициират дискусия по въпросите на синтеза на строителството и изкуството. Може би именно тази дискусия е помогнала на видния финансист, банкер и мениджър Марко Рясков (също ротарианец), да стане убеден привърженик на идеята, че "за представителни, изградени за столетия сгради, не трябва да се правят дребни икономии за тяхната украса, защото тя не само радва окото, но и възпитава хората..." и като министър на финансите, да отпуска щедро пари за великолепното оформление на: БНБ, Съдебната палата, Министерството на отбраната и др.
Ротарианците подпомагат творчеството на Б. Обрешков, К. Щъркелов, А. Николов, Д. Габе, А. Каралийчев и др.
През 1936 г. и 1937 г. РК София организира дискусия по градоустройствените и урбанистични проблеми на София, като в резултат на странно стечение на обстоятелствата - първото докладване на окончателния план на проф. А. Мусман през 1938 г. става именно в клуба, където той е поканен от кмета инж. Ив. Иванов, също ротарианец.
Още през 1937 г. ротарианците се занимават с проблемите на международния туризъм. На дискусията по тях е посветен цял брой на бюлетина. Разглеждат се възможностите на страната за развитие на конгресен, културен, ловен, балнеологичен, зимен и дори автотуризъм. Само 3 месеца по-късно Министерския съвет приема постановление за учредяване на Дирекция на стопански туризъм, в основата на което лежат идеите, развити по време на дискусията в клуба. Ротарианците от София са в основата на подготовката на България за участие в Световното изложение в Париж през 1937 г. Почти целия организационен комитет е съставен от членове на клуба, начело с д-р Г. Каназирски. На изложението Д. Узунов получава златен медал. Ротарианците подкрепят успешното турне на трупата на Народния театър в САЩ и Канада. През 1937 г. клубът учредява фонд за подкрепа на надарени студенти. По идея на д-р Димитраков, към общинската болница е създаден кабинет за сърдечни консултации, в който доброволно участват лекарите-членове. Този жест на ротарианците е отбелязан като пример за подражание в месечното издание на РИ.
За чест на софийските ротарианци трябва да споменем, че те намират в името на хуманността и на висшите добродетели на човечеството начин да заобиколят формалните изисквания на конституцията на Ротари за ненамеса и неучастие по въпроси от политически характер и по един изключително елегантен, но достатъчно решителен начин на страниците на бюлетина изразяват неприемането на националсоциалистическото унифициране на нацията, унищожаването на чехословашката държава и търсенето на "жизнено пространство" посредством страданията на хората във войната. На страниците на ротарианското списание те призовават за разбирателство и мир, като изразяват убедеността си че "не може да има вече чисто национално стопанство - то е международно. Не може да няма културно сътрудничество и обмен на идеи. Светът е цялостен и все по-цялостен ще става..."
За съжаление, под неприкритият натиск на националсоциалистическа Германия, през декември 1940 г. е приет Закон за защита на нацията, в раздел І на който, в списъка на забранените организации е включен и Ротари клуб. По време на приемането на закона, вторият раздел на който съдържа редица ограничителни и дискриминационни мерки срещу еврейските ни сънародници, ротарианците - членове на парламента (д-р Николаев, д-р Н. Василев и Ф. Махмудиев) се стремят да смекчат най-твърдите антисемитски разпоредби. Д-р Николаев нарича забраната на международните организации "глупава, излишна и пакостна" и в знак на протест подава оставка като председател на Комисията по вътрешни работи. По-късно и тримата подписват знаминитата Декларация на Димитър Пешев, сложила началото на спасяването на българските евреи и въпреки оказания натиск, не оттеглят подписите си (за активния си принос в спасяването на българските евреи, д-р Николаев през 2001 г. е обявен за почетен гражданин на гр.Шумен, къдет е роден).
След преврата на 9 септември 1944 г. голяма част от членовете на клуба са убити, осъдени, изселени. Не малко от тях поемат тежкия път на емиграцията.
На 19 май 1951 г. Софийският съд получава прокурорско предложение за закриване на Софийския Ротари Клуб, тъй като "същия не съществува, а освен това целите и задачите на тази организация са цели и задачи на една фашистка организация и противоречат на съществуващия обществен и политически живот". Уникално е почти дословното съвпадение на този цитат с Разпоредбата на народния арбитър на Националсоциалистическата партия, райсхлайтер В. Бух през 1937 г., с която се забранява дейността на Ротари в Германия. Съдът приема аргумените на прокурор Ангелов и на 29 юни 1951 г. съдия Очков подписва Решение за прекратяване на дейността на клуба.
Така завършва първата част от историята на Ротари Клуб София - активно работил за благото на България почти 7 години, два пъти забраняван - по диаметрално противоположни причини в рамките на 10 години, възкръснал за нов живот 40 години по-късно.
Възстановяването
След рухването на комунистическата диктатура и в началото на демократичните процеси в България, у няколко души почти едновременно възниква идеята за въстановяването на ротарианството у нас.
Калчо Хинов, който при пребиваването си в Австралия през 1988 г е бил неколкократно гост на РК Пенант Хил и на ПДГ Брюс Рос., след завръщането си в България, с малка група приятели започва да обсъжда идеята за възстановяване на клуба в София.
Междувременно Рачо Косов - един от създателите на РК Варна от 1935 г. и член на РК София от 1940 г., се свързва с офиса на РИ в Цюрих откъдето през март 1990 г. получава информация за стъпките, които трябва да се предприемат за възстановяването.
По същото време започва да работи и друга група, оглавявана от Симеон Кондов, който пренася идеята за Ротари от Каракас (Венецуела) през 1989 г.
Още една група, потомци на ротарианци от първия клуб (проф. Хлебаров, Елена Атанасова, Асен Ошанов) се свързва с немски ротари клубове (РК Бохум) в опит за възстановяване на ротарианските контакти.
През януари 1990 г. Калчо Хинов, Симеон Кондов и Стефан Стоянов учредяват инициативен комитет за създаване на РК в София и започват кореспонденция с офиса в Цюрих. Към тях се присъединяват Димитър Стефанов, Стефан Драгостинов, Тодор Колев и като носители на приемствеността с първия клуб Рачо Косов и Цвятко Кадийски (син на един от създателитена РК София от 1933 г.).
Както и при създаването на предвоенния клуб, от самото начало действа “подходящия човек в подходящото време”. В тази новосформирана група съмишленици, това е Калчо Хинов, двигател на инициативния комитет, който става и първи президент-възстановител.
През април 1990 г. са направени първите контакти с гръцки ротарианци от дистрикт 2470 (по-късно 2480). Трима паст-Президенти на дистрикта – Цалухидис, Василикиотис и Варгас неколкократно посещават България, за да организират предварителен клуб.
Към този клуб по-късно се присъединява и част от групата на потомците, начело с проф. Хлебаров.
През май 1990 ПДГ Тувия Лави от Израел пристигна в България, за да инспектира обстановката в страната и се срещна с Президента, Министър-председателя и Министъра на външните работи. Той получава официално писмо от правителството, с което се разрешава създаването на РК.
На 29.12.1990 г. Инициативния комитет организира концерт в зала №1 на НДК, по случай възстановяване на Ротарианството у нас. Изпълнена е “Симфония на мира” от Стефан Драгостинов, написана специално за 80 годишнината на първия в света Ротари клуб през 1885 г. по поръчка на българина Стефан Цонев, ротарианец от Венецуела.
За първи път след половин век в България се заговори отново за Ротари.
На 10 октомври 1991 г. Ротари клуб София е чартиран от РИ.
Тържеството по случай чартирането се провежда на 30.11.1991 г.
Ротарианството в България възкръсва.
