Мотото на Ротари

Първото мото на Ротари Интернешънъл е Най-добре печели този, който служи най-добре. То е одобрено на втория конгрес на Ротари, проведен в Портланд, Орегон, САЩ, през август 1911 г. Изречението е най-напред изказано в Чикаго от ротарианеца Арт Шелдон, който произнесъл реч през 1910 г., която включвала тази бележка. „Най-добре печели този, който служи най-добре”. Горе-долу по това време, Бен Колинс, президент на Ротари клуб Минеаполис, Минесота, САЩ, коментира, че правилният начин на организация на Ротари клуб е чрез принципа приет от неговия клуб – Служба, а не корист. Тези два слогана, леко преправени са одобрени като официалното мото на Ротари на конгреса в Детройт през 1950 г. – Най-добре печели този, който служи най-добре и служба без корист. Законодателният съвет през 1989 г. постановява Безкористна служба като основното мото на Ротари, тъй като то най-добре обяснява философията на безкористната доброволческа служба.

100 процента присъствие

Редовното присъствие е основополагащо за силния и активен Ротари клуб. Акцентът върху присъствието е от 1922 г., когато Ротари Интернешънъл обявява състезание за присъствието в световен мащаб, което мотивира хиляди ротарианци да постигнат 100 процента присъствие година след година. Много ротарианци са изключително горди с поддържането на 100 процента присъствие в архивите на клуба.
Въпреки че, Ротари изисква от членовете само 60 процента присъствие от всички срещи, обичаят е довел до нарастване до 100 процента в много клубове като желано ниво. Ротари поставя акцент върху редовното присъствие, защото всеки член представлява своя бизнес или професия и отсъствието на членове лишава клуба от стойността на разнообразието на членството и професионалното приятелство с всеки член. Директорите на клубовете могат да определят извинителните причини за отсъствие. От време на време са били правени предложения да се дава кредит присъствие по различни причини или да се намали минимума изисквано присъствие, но тези опити не са приети от Законодателния съвет. През 2001г. съветът одобрява създаването пилотен проект за нови модели Ротари клубове да развиват до 200 нови клуба, които са по-отговорни и насочени към нуждите на младите професионалисти. На новите клубове се разрешава да действат извън стандартните конституция и разпоредби на Ротари. Много от тези клубове са сменили тяхната честота на събиранията и са намалили по този начин изискванията за присъствие. Ако пилотните клубове се окажат успешни, Законодателният съвет 2004 г. ще приеме практиката да направи тези иновации постоянни.

Четиристранния тест

Едно от най-много печатаните и цитирани заявления за етиката в бизнеса в света е четиристранният тест. Той е създаден от ротарианеца Хърбърт Тейлър през 1932 г., когато било поискано от него да поеме Компания за Алуминий, която била пред банкрут. Тейлър потърсил начин д спаси компанията, която била изправено пред финансови затруднения. Той очертал етичен кодекс от 24 думи за всички работници, който да следват в своя работен и професионален живот. Четиристранният тест става пътеводителя за продажби, производство, реклама и всички връзки с доставчици и клиенти, а оцеляването на компанията заложено в проста философия. Хърб Тейлър става президент на Ротари Интернешънъл за 1954-55. Четиристранният тест е приет от Ротари през 1943 г. и е преведен на повече от 100 езика и публикуван по хиляди начини. Посланието трябва да бъде познато и следвано от всички ротарианци. „За нещата, които мислим, казваме или правим: 1. ИСТИНА ли е? 2. ЧЕСТНО ли е спрямо всички засегнати? 3. Ще изгради ли ДОБРАТА ВОЛЯ и ПО-ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛСТВА? 4. Ще бъде ли ОТ ПОЛЗА за всички засегнати?”

Пол Харис – първи, но не първи

Пол Харис първият президент на Ротари клуб ли е? Не.
Пол Харис първият президент на Ротари Интернешънъл ли е? Да.

Обяснението на това привидно противоречие е лесно. Въпреки че, Пол Харис е първият основател и организатор на първият Ротари клуб в Чикаго през 1905 г., човекът избран за първия президент е един от другите членове основатели, Силвестър Шийл.
До 1910 г. има 16 Ротари клуба, които са свързани в една организация, наречена Международна асоциация на Ротари клуб с организирането на Ротари в Уинипег, Канада и след това в Англия, Ирландия и Шотландия. През 1922 г. името е съкратено на Ротари Интернешънъл.
Когато първата организация на Ротари клубове е създадена през 1910 г., Пол Харис е избран за първия президент. Той служи но тази пост две години от 1910 до 1912. По този начин основателят на ротарианската идея, който отказал да бъде президент на първия клуб, става първият президент на световната организация, Ротари Интернешънъл.