Архиви от годините на служба на Паст дистрикт гуверньори на Д2482 България. 

Ротарианецът инж. Любен Божков–една ренесансова фигура на ХХ век.
Цвятко Кадийски
 
Роден е през 1880 във  Варна. Следва инженерство във Виена. Като млад инженер участва в строежа на Варненското пристанище и пристанище "Евксиноград". Главен инспектор на военноморските строежи в България, след това работи в дирекция "Железници и пристанища", където достига пост Главен директор. През 1934-35 е директор на Дирекция "Природни богатства". Професор в Държавната политехника от 1943 и във Варненския университет от 1951 г. Радетел за внедряване на стоманобетонните конструкции у нас. Участва в изграждането на подбалканската ж.п.линия и на линията Саранбей-Добринище. Разработва идеен проект за ж.п.линия Левски-Ловеч-Троян и за мост на Дунав при Гиген.

Наред с изключителната му инженерна дейност, може да отбележим   възрожденския му плам в много области, които на пръв поглед са  чужди на един технократ.  Председател на българо унгарското дружество за приятелство Председател на Българското географско дружество. Ръководител на ротарианския комитет за участие на България в Парижкото световно изложение 1937 г. Един от най-добрите фотографи-аматьори за времето си. Страстен риболовец-въдичар…. През 1940 г. избран за член на Нешънъл Джеографик в САЩ. Автор на книгата "България не е само страна на розите", издадена и на английски. Щедър меценат, притежава забележителна колекция от живописни творби ( представена от РК София на изложбата „Три забравени колекции“ в Софийската градска галерия)… Запален библиофил, в края на живота си подарява уникалната си сбирка географски карти на Народната библиотека (дарението включва над 100 географски карти  с хронологичен обхват от ХІІІ до ХІХ век). През 2018 г на съвместната изложба на РК София и НБКМ  с която бе дадено  началото на отбелязването на 85 годишнината от създаването на първия  Ротари клуб  в България, едновременно с колекцията карти в изложбата беше включен и раздел, показващ на публиката с документи, фотоси, картини и артефакти ротарианското дело на инж. Божков.

Носител на Големия кръст на Почетния легион. Убеден антинацист, пише протестни писма до правителството на III райх във връзка с публикации в Германия, уронващи престижа на България. Заедно с проф. Методи Попов организира в Ротари клуба цикъл лекции, осмиващи теориите за "чиста раса". Участва като консултант на българската делегация за Парижките мирни преговори. След войната взима участие във възстановяване на ж.п. трафика, но поради несъгласие с внедряването на неподходящия за условията у нас почин на "тежкотонажниците", бива отстранен. През 1951 г. заболява тежко и излиза в пенсия.  Почива през 1959 в София
 Приет в Ротари клуб София на 6.7.1933 с класификация "ж.п.транспорт". Тема на встъпителното ротарианско слово:"Балканските страни и транспорта". Един от стълбовете на ротарианството у нас. Вицепрезидент 1934/35. Президент 1935/36 и 1936/37. Административен съветник на РИ за България 1938 и 1939. Първи  дистрикт гуверньор на Дистрикт "България" 1940/41.

Още  на първата среща на клуба с представителите на софийската общественост (1936) новоизбраният президент на РК София прави една ненадминато (и много съвременно звучащо) представяне на същността на ротарианството:

„ ... Намираме се около маса, защото седнал на маса човек се усеща по-разположен, по-свободен, по-общителен ... Ние сме организация на хора с различни професии и това е голямо предимство - при нас не може да пуснат корени професионалният егоизъм. Ние служим на клуба, като възпитаваме чувство на добро приятелство и сближаване на професиите. Служим на професията си като работим за морално издигане и социална чувствителност. Служим на града и държавата като добри граждани - без да сме патриоти не може да сме ротарианци. Служим на света, като допринасяме за сближаване на народите, така че да владее мир на земята. Ротарианците  не са фантазьори. Те са хора с практическо мислене. Разсъжденията им не се задълбават в места, където не може да проникне и слънчев лъч ... РК е малък, но верен модел на стопански и обществен живот в града. Всички дейности, свързани с икономиката, културата, техниката намират отклик в клуба. Благодарение на организацията и принципите си, РК е по-добре подготвен от всички национални и международни организации да разбере нуждите на своята страна и да възпита приятелство между хората с добра воля. Многобройни са задачите на РК, но ако искаме да покажем любовта си към хората и тяхното развитие, трябва да работим за младежта. Тя е човечеството на утрешния ден. И когато мисля за младежта, две чувства ме обземат - на жалост и на срам. На жалост, защото се сещам за жалкото наследство което й подготвяме: хоризонт, пълен с неизвестност, трудно поносимо фискално натоварване, безработица, икономическа война ... На срам, защото след 19 века християнска цивилизация, в една епоха, когато е достигнат връх в развитието на материалната култура, когато завладяваме пространството, впрягаме силата на атома, опитомяваме радиовълните, човек не може да осигури за себе си две първични блага: спокойствие на духа и ежедневния хляб“…

На няколко пъти изразява мнение, че за международно общество което обединява хората без оглед на раса, религия, политически убеждения и народност, за да работят за материалния и духовен напредък на обществото едва ли може да има по-подходящ химн от безсмъртния хорал на IX симфония от Бетховен.
Божков  слага началото на една дългогодишна традиция на клуба – да бъде пропагандатор на възможностите на България като туристическа страна, като по случай избирането си подарява 300 броя „Пътеводител из България”, които клубът изпраща на ротариански приятели по света.

Въпреки привидно суровия си вид, Божков понякога дори в докладите си пред клуба не е чужд на поетиката,. След посещение в РК Будапеща, той говори пред клуба:  „…Много още мога да ви кажа за Унгария, с която ни свързват, както казват учените, общи корени. Бих искал да притежавам таланта на поет, за да ни запозная с красотата на душата на унгарците, която е формирана сред безкрайните равнини с широки хоризонти.Бих искал да ви разкажа за пустата, за катуните на циганите, за пастирите, за табуните коне, за миражите край Хортобаги, за полудивите стада в слънчевите простори, за живописния и вихрен чардаш… Унгарската романтика ще я намерите и край дъхавите полета около Алфьолд… ”

В доклада си след завършване на Първата Дистрик конференция през 1940 г, Емил Декерс, представител на президента на РИ в отчетния си доклад пише: „... съставът на РКС е великолепно подбран… тези хора са изключителни личности. ... Аз бях впечатлен от точната работа на бившия президент на РКС, инж. Божков, който сега е гуверньор от изключителна класа ... Неговото преизбиране ще осигури желаната приемственост…“

Вероятно най-добро и пълно представяне на Божков е направено от Болеслав Тахауер, редактор на ротарианското списание:„…колоритната фигура на инж.Божков  - излъчващ доброта, усмихнат и спокоен, великолепно закръглен, с великолепен апетит - както за работа, така и за храна е обект, заслужаващ да бъде представен по много причини. Когато феите са се събрали около люлката му (която най-вероятно е имала формата на вагонетка) за да определят съдбата на бъдещият ротарианец, най-старата от тях повдигнала ръце – приличащи на семафор и казала  „Любен ще бъде директор на железниците“   И Любен станал директор … и още е. Той притежава всички качества на директор – физически и морални. Той има забележително телосложение - забележителен тонаж Едновременно с това впечатляващото му тегло не му пречи да се движи бързо – не просто бързо, а сръчно и точно… Впечатляващо е как директорът на БДЖ скача от вагон на вагон. Тази бързина на движението му позволява да бъде навсякъде…освен (с малки изключение) …между нас. Добавете дружелюбието, готовността да помага, доброто настроение, ерудицията, знаенето на чужди езици, любовта към книгите …и вие ще може да си представите и да разпознаете от каквото и да е разстояние човека, директора и ротарианеца…”

И накрая не мога да се сдържа да не споделя един личен спомен за Божков. Веднъж с моя баща  бяхме в кабинета му в Политехниката  (аз съм бил на 6 или 7  години) и това което ми направи „лудо“ впечатление – може би единственото което си спомням - е специално изрязаното му бюро, така че да може да събере забележителното му благоутробие…и   да бъде по-удобно разположен спрямо  работната площ на бюрото….



Откриване на гала срещата 1936 г в РК София


Божков по време на среща с министър-председателя Кьосеиванов


Божков посреща делегацията на РК Загреб


Божков със софийските ротарианци в Хърватия


Божков в Прага



Сиестата на инж. Божков


Божков при учредяване на РК Бургас



Подаръкът на РК Бургас за гуверньора Божков, 1940 г


Божков на тържествената вечеря по време на Първата Дистрикт конференция, март 1940


Списък на административнитe ръководители на недистриктираните клубове



Списанието с посланието на Божков март, 1940 г, непосредствено преди първата Дистрикт конференция



Указателя на РИ с Божков като ДГ


Писмото на представителя на президента на РИ за конференцията март 1940 г




Божков през погледа на Добринов


Божков през погледа на Добринов


Масивната фигура  и риболовните и футболни пристрастия на Божков са  чест  обект на дружески закачки от художници на Александър Божинов, Александър Добринов, Райко Алексиев и Кирил Буюклийски






На изложбата в памет на инж. Божков в Националната библиотека



Паметната плоча пред дома на инж. Божков