Опознайте себе си, за да прегърнете (обхванете) човечеството и хуманността Kalyan Banerjee RI President-elect
Позволете ми да започна с изказване на привествие - моето и на Бинота, към всички присъстващи на Асамблеята лидери от 532 Дистрикта на повече от 200 страни и географски зони по целия свят.
С влизането си в тази зала, би трябвало да сте видели знак, на който пише: „Влез, за да се учиш”. Именно това, което ще правим аз и вие, като се присъединя към вас с цялото си смирение, но с яснота относно това какво искаме да постигнем с търсенето на отговорите през следващите пет дни.
Това обещава да е едно приключение, което ние дълго ще си спомняме и винаги ще ценим.
Всъщност това е моментът да погледнем съотборниците си. От двете ви страни, както пред вас и зад вас тази сутрин стои по един нов приятел. Просто го погледнете. Тя или той може да е от различна страна, различна култура и дори различно вероизповедание. Той говори на различен език и дори е облечен по различен начин. Но независимо от различията има поне едно сигурно сходство между вас: всеки един около вас е Ротарианец, който има същите надежди, същите мечти и същите стремежи да направи света около него или нея, безопасен и щастлив за семейството си, за децата и внуците си. През следващите дни, докато се срещаме, поздравяваме и хапваме, приятелството ни ще стане по-силно и устойчиво.
Знам, че всеки един от вас очаква да направи точно това. Така, че защо сега не се изправите- просто станете- здрависайте се със съседа ви по място от всяка страна (и зад и пред вас). Хайде просто да го направим.
Благодаря ви. Да, наистина е много важен ден за всеки от нас, както вие така и аз днес се наслаждавеме на присъствието на нашите знаменити и значими Паст президенти, Бордът на Директорите и Попечителите, Паст офицерите, Президента и всички бъдещи лидери на нашата организация.
И така, от къде ще започнем? Позволете ми да започна темата с един поглед в миналото на нашата история.
Паст Президентът Глен Кинрос (Glen Kinross) от Австралия инициира ниско-бюджетен проект за подслон в Ротари през 1997-98. Това позволи на Ротари Клубовете от Райпур (Raipur) – Дистрикт 3260 в Индия да получат от местното правителство, 8 акра земя, за да могат те да построят 500 подслона, всеки от тях около 350 кв.м и 800US$. Австралийските Ротари Клубове допринесоха с дарение от $300 за всеки заслон, 5 Клуба на Райпур със 100$, а Ротари Фондацията допълни остатъка от Мачинг Гранта. Когато подслоните бяха готови, Клубовете в Райпур разпространиха информация за тях в местните вестници и събраха около 5000 заявления.
Чрез това, Ротарианците решиха да подредят по приоритет подслоните чрез публичен жребий. Във насрочения ден те събраха, в откритото пространство около подслоните, Ротарианци и около 3000 човека. Аз прелетях разстоянието от Мумбай, за да се присъединя към тях.
135-тото назовано име беше това на Аниса Бегум (Anisa Begum). Когато то беше обявено, слаба жена, в бяло сари, се изправи в публиката и се насочи към сцената, където прие документите си. Вместо обаче да се оттегли, тя пожела да каже няколко думи и искреността й подтикна Ротарианецът на сцената да и подаде микрофона, казвайки й, че има на разположение една минута. Жената започна с това:
“Мои Ротари събратя, аз не ви познавам и вие мен също.
Аз дойдох тук – в Райпур със съпруга си и трите си малки деца, преди една година. Живеехме в една малка стая до денят, в който мъжът ми дойде и каза, ‘Аниса, аз ще те напусна. В живота ми има някой друг.’ Тогава каза бързо три пъти, ‘Талая, Талая, Талая’ (Развеждам се с теб, Развеждам се с теб, Развеждам се с теб) и вдигна чантата си и просто си тръгна.
“Небето се срина върху мен. Нямах къде да отида. Собственикът на стаята ни изхвърли на следващия ден, понеже мъжът ми не беше получил заплата и не беше заплатил наема.
Така се принудихме да бродим наоколо, да нощуваме на железопътната гара, понякога по автобусните спирки или автогарата, преследвани и пъдени от охранителите навсякъде или просто заспивахме на тротоарите наравно с уличните кучета. Децата постоянно плачеха, бяха гладни и изнемощели. Нямах пари за храна, лекарства, нямах и работа, освен изключенията, когато почиствах обществени тоалетни. Бях започнала напълно да се отчайвам.
“Тогава някой ми каза за Вашата жилищна схема и беше така мил да попълни заявление вместо мен, понеже аз не мога да пиша. И така, ето ме тук.”
Когато каза това, тя неочаквано седна, там на сцената пред стотиците хора и каза:
“Ротариански братя, вие не знаете какво всъщност направихте за мен. Вие дадохте нов живот на децата ми и на мен. Благодаря ви, Благодаря ви, Благодаря ви.”
Тогава тя започна да плаче, без изобщо да се възмути от сълзите си, трябва да си призная, че и ние заплакахме заедно с нея, защото просто не можахме да се сдържим. Но чрез тези сълзи, всеки един от нас осъзна в този ден, както никога преди, истинското значение на Ротари.
Е, това беше преди 12 години, но оттогава аз съм убеден в това, че ако искаме да дадем надежда, достойноство и самоувереност на нашите братя по света, не можем да направим нищо по-добро от това да им дадем дом, в който да живеят. Семейството започва именно от дома. Майката и детето са същността на всяко семейство. И общностите, в които живеем не са съградени от отделни, индивидуални личности, а от семейства— семейства, живеещи в дома си заедно, споделяйки животите си, средствата си и общите си съдби. Добрите семейства, водят до добри квартали, а добрите квартали изграждат добри общности. Добрите общонсти пък, от своя страна, правят велики народи.
Ето защо, през следващата година, първият от акцентите ни ще бъде семейството, защото семейството е, което определя всички наши цели. И така ние започваме да обръщаме внимание на безопасните домове, водата и канализацията, грижата за здравето и всички посоки, които засягат майките и децата. За да има силно семейство, първо трябва да има безопасен дом. Само тогава може да има здраве, надежда и хармония между стените му!!!
Преди години имах честта да работя с Майка Тереза от Калкута. Майка Тереза каза: Светът е с краката нагоре и страда толкова много, защото има толкова малко обич в домовете и живота на семействата. Нямаме време за децата си, нямаме време един за друг, да се насладим един на друг. Любовта и обичта започват от дома – любовта живее в домовете и затова света страда толкова много и е толкова нещастен днес. Всеки бърза и децата нямат одстатъчно време за родителите си, и родителите не могат да отдерят време за децата си и именно от дома започва разрушението на мира в света.
Ето защо дома и семейството са тези, от които ще започнем., за да ги завърнем към този мир.
Вторият ни акцент е да градим въз основа на това, което правим добре – на продължинелността, защото всъщност сме добри в толкова много неща: работата върху чистата вода; разпространяването на грамотността; работата в толкова много насоки с Новите Поколения, в новото ни Авеню на услуги и помощта, която им предлагаме за бъдещето им на лидери. Разбира се ще останем фокусирани върху унищожаването на полиомиелита. Както Дезмънд Туту каза, ние сме толкова близо до края на това начинание. За да направим всичко това, трябва да продължим да работим със стратегическия си план, да го разширяваме, подсилваме и обновяваме и да го водим към следващо и следващо ниво. Трябва и да подкрепяме Плана С Визия за Бъдещето на РФ.
И тай като развитието води до просперитет, а просперитетът води да мир, нека продължим да съграждаме общности. Това може да стане като правим нещо голямо, като например изграждането на язовир или мостове над реките, както направиха Клубовете в Индия. А може и да е нещо малко като снабдяването с бюра, вентилатори или черни дъски в училищата. С напредването на пректите ви, вие ще разберете, че това, което има наистина значение е вашата готовност да се отзовете при нужда, а не грандиозността на самият проект. Винаги съм знаел това, че трудните задачи могат да бъдат съвршени точно в момента, а невъзможните може да отнемат само малко повече време.
Но заедно с големите неща, нека никога не забравяме малките, които всъщност променят животи. Потупване по гърба, дума за повдигане на духа, понякога просто усмивка е всичко, което е необходимо. Ще видите, че тогава всеки ще ви отвърне с усмивка. Смейте се и света ще се смее с вас. Нека направим тази година, в допълнение към всичко останало, година на смеха и щастието с поне три усмивки за всеки Ротарианец и неговата половинка, всеки ден. Това са 8 млн. усмивки на ден!
Уау! В живота си, ще разберете, че може не винаги да успяваме да правим велики неща, но винаги можем да правим малки неща с много любов.
Аз съм убеден, че ние – Ротарианците сме прагматични идеалисти и, че внасяме този идеализъм в живота чрез нашата Ротари служба. Ние се стремим да живеем живота си етично, честно, имайки Четиристранния тест за водач, като разпространяваме добрата воля и приятелството и се опитваме да открием стойността на всяко човешко същество. Ние не се интересуваме от най-малкия общ ЗНАМЕНАТЕЛ, ЗА Ротари той е всичко но не и общ. Ето защо работим за подобряването на самите себе си, по този начин подобряваме света.
Нека погледнем нещата, които можем да правим по-добре, нещата, които трябва да се променят и нещата, по които все още не сме започнали да работим. Смятам, че трябва да имаме мъдростта и куража да видим тези неща, да ги идентифицираме и да се заемем с тях. Всъщност, вярвам, че ние сме в Ротари, за да променим света иначе по каква друга причина ще сме Ротарианци? Ние вярваме, че бъдещето ни ще е по-добро от миналото. Обичам да цитирам Махатма Ганди, който казва:
“Вие трябва да сте олицетворение на промяната, която искате да видите в света.”
И така, нашият трети акцент през 2011-12 ще бъде променен и ние ще започнем с това да олицетворяваме тази промяна, която искаме да видим в света. Ако искаме да видим мир, ще започнем да живеем в мир със себе си, в домовете си и в общностите си. Ако искаме рушенето на околната среда да спре, ако искаме да намалим детската смъртност или да намалим глада, ние трябва да станем инструмента за тази промяна и да осъзнаем, че тя трябва да започне сред нас,във всеки един от нас.
За да извадим на яве промените, трябва да спрем да мислим в рамки. ТряБва да използваме възможностите от общата ни работа с работата на други посветени на нашите идеи. Често съм чувствал, че Ротари и Обединените Народи формират симбиотична връзка.. Можем да изведем това напред чрез посветяването ни на Целите за развитие на хилядолетието, насърчени да се сблъскаме и да открием нуждите на нашите общности. Новите, но добре обучени Ротари екшън Групи, работещи в зони като бистра вода, микрокредити, превенция на СПИН или грамотността, ще подсилят значително арсенала ни от оръжия да действат и ефективно, и ефикасно.
В две зони ще трябва постоянно да преразглеждаме целите си, първо в намирането на повече Ротарианци, които да вършат работата на Ротари. Вярвам, че отдавна настъпи моментът, в който трябва да се съсредоточим в нови, по-млади YouTube- и Facebook-разбиращи Ротарианци.
Те всички са там, чакащи и надяващи се да бъдат поканени, но ние трябва да направим място за тях. В много части на Ротари света това е започнало да се случва.Това трябва да стане всеобща цел, като се развием бързо и разработим наша собствена Ротари интернет мрежа. И със сигурност ще стане всеобща цел, ако се фокусираме върху промените, за които ви говоря.
И другата зона, в която трябва да се вгледаме добре и да наблегнем на нея е разказването на историята на Ротари, на света. Често си мислим, че понеже се справяме толкова добре, светът трябва да се вглежда в нас. Е, светът не го прави през повечето време. Дори в Евънстън, на две пресечки от централния ни офис, интелигентни хора често питат: “Ротари? Какво прави Ротари?” Нуждаем се от планирано, с голям въображение , съвременно представяне на Ротари историята. Вестниците и списанията достатъчно осведомяват хората за лошите новини. Време е да се разкажат историите за добрите неща. Начинът, по който да се представят може да е различен на всяко място или страна. Но трябва да бъдат разказани, защото със сигурност си струва да разкажем за нещата, които правим.
Да, днес с посвещаването на скъпоценните си години от живота ни на Ротари, трябва ясно да разберем, че всеки един от нас има отредена роля за игра, за представяне, за изпълнение. Не можем просто да се върнем у дома, казвайки си „ще се опитаме да дадем всичко от себе си”. Трябва да се отдадем абсолютно, напълно и да си кажем „това, което трябва да направя, ще го направя наистина”.
Уверявам ви, че всеки един от вас ще бъде успешен, защото решимостта и силата да направи това, да направи всичко, идва от самите вас. Всъщност, за да постигне всичко в този свят, човек трябва да използва всички ресурси и инструменти, които са налични. И единственото, с което можем да започнем е с нашата същност и между нашите същности. А въпросите, които трябва да си зададем са: Защо съм тук? Защо ти си тук? Там сме, защото всички се стремим към удовлетворение от живота и отговорностите, които ще поемем са част от това удовлетворение.
За да постигнем удовлетворение, трябва да намерим хармонията в нашите вътрешни и външни същности; вътрешните са нашите желания, нашия дух, нашата воля, а външните са действията, които предприемаме и представата, която създаваме. Това е причината да ви моля да достигнете и да отприщите вътрешната си сила и да я използвате , за да обхванете всеки и всичко около вас. Направете го. Първо постигнете себе си и тогава се придвижете напред уверено, плавно по целите, които сте си поставили. Разучете се, развийте силите си и тогава без колебание излезте в обкръжаващия свят, за да прегърнете човечеството.
Това, мои Ротари братя и сестри, ще е темата за годината:
Опознай се и прегърни човечеството.
Как ще го направим? Това е, за което говорихме през цялото това време. Всичките светлини по света не могат да се сравнят дори само с лъч от вътрешната светлина на нечия същност. А аз бих искал това: Нека светлините на предаността и любовта светят ярко в сърцата ви, нека светлините на разбирателството светят в съзнаниета ни, нека светлините на хармонията светят в домовете ви и нека ярките лъчи на службата да блестят непрекъснато от вашите ръце.
Искам да зъвърша тази сутрин с малка история. Една от любимите ми книги е „Война и мир” на Лев Толстой, епичен роман за обречените усилия на армията на Наполеон да завладее Русия.
Има една сцена в книгата, в която френските войници са много близо до руснаците, които изглежда са обърнати с гръб към стената. Руснаците, офицера и неговия приятел си говорят.
Офицерът казва на другия: Утрешната война зависи от нас и от никой друг. Успехът никога не зависи и няма да зависи от позицията, оборудването или числата.
Неговият приятел го пита: Тогава от какво зависи?
Офицерът отговаря: От чувствата— чувството, което е в мен и в него, и във всеки един от нас.
Защо днес завършвам с тази история? Заради едно нещо, защото ние също говорим за война и мир. Но най-вече заради последните 20 минути, в който ви разказвам, че това е, което сме всички и това е, което е Ротари – чувствата в теб и в него, и в мен.
Опознай се и прегърни човечеството. Пожелавам на всеки един от вас тази Международна Асамблея да е всичко, което сте се надявали, че ще е.
