Послание на Дистрикт гуверньора за м.септември
В календара на Ротари септември е месец на грамотността и основното образование. Така е, защото грамотността и основното образование допринасят за мира, като подпомагат постигането на индивидуални свободи, по-добро разбиране на света, предотвратяване и решаване на конфликтите, излизане от пропастта на бедността и глада. Затова са един от фокусите на усилията ни за устойчива промяна.
Ние приемаме грамотността за даденост. Факт е обаче, че НЕграмотността продължава да бъде ключов проблем в почти целия свят. Според данни на ООН около 780 милиона души, или всеки пети по света, няма дори минимална грамотност, 75 милиона деца не посещават училище, а много повече не присъстват постоянно в часовете или отпадат от образователната система. В 35 държави грамотните са под 50% от населението.
Малкото момиче Малала Юсуфзай от Пакистан, простреляна и оцеляла от куршумите на талибаните е пример за борбата за правото и възможността момичетата и жените да получават дори основно образование в страни на Африка и Азия.Какво се случва в нашата страна, която е дала писмо и четмо на европейски народи? Защо грамотността и основното образование се превръщат във важна тема и за нашето общество?
Според последното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) по четивна грамотност България се нарежда на 46-о място от общо 65 страни и се "равнява" по ниво на образователните стандарти с Уругвай, Мексико, Тайланд, Тринидад и Тобаго.
41 процента от българските ученици са под критичния праг за четивни умения. Те притежават елементарна функционална грамотност - могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстовете. Учениците с най-добри резултати са под 3 процента.
По показателя неграмотност при младежите, България е на 85-то място. Според проучването най-грамотни са хората у нас над 55 години, като по този критерий страната е в челната десетка.
Преждевременно напусналите училище са 13% от българите, което означава, че от образованието изпада приблизително всеки десети. Расте броят на младите хора между 20 и 24 години, които никога не са виждали класна стая. 82% от младежите, които са напуснали училище преждевременно са безработни, като половината от тях въобще не търсят работа и не желаят да се трудят. Сред хората, които не са завършили средното си образование, е най-висок и делът на живеещите в бедност. Те са три пъти повече от онези, които все пак са взели гимназиалната си диплома.
Бедността, неефективната система, предразсъдъците, са отдалечили само за миналата година над 11 000 българчета от училище. И когато децата в класните стаи в селата и малките населени места оредяват и се запитаме „Къде са учениците, защо ги няма?”, те не са изчезнали, те са там – бедни, събиращи дърва или гъби или лесна жертва на престъпни групи, на трафик на хора, те са там - в лагера, мургави и уплашени. Това са хора с отнето бъдеще, хора които отнемат и от бъдещето на България. Какви ще са и колко ще са хората след 20 години, от които ще се очаква да са гръбнака на обществото и на икономиката?Като ротарианци ние не можем пряко да решим проблемите на образователната система, но можем с авторитета си на общественици и хора от бизнеса да предприемем действия така, че българското образование да гарантира грамотност, толерантност и сигурност.
Като организация и като клубове в своите общности можем да фокусираме усилията си в устойчива промяна на живота на младите поколения на България – в проекти, които осигуряват достъп до грамотност и знания, създават благоприятна среда в подкрепа на интереса към ученето, отварят пред талантливи български деца хоризонтите на развитие и изява на техните дарби. Ние имаме всички ресурси за това – нашия опит, нашата експертиза, нашата подкрепа от Фондация Ротари. Тези проекти може да са с различен мащаб, но те със сигурност ще променят към добро много човешки животи.
Приятели, помислете за това следващия път, когато планирате своя проект!
Нека израстваме като ротарианци и да имаме мъдростта вместо да направим чешмичка, градинка или часовник, да изберем да инвестираме в хора и в крайна сметка – в общото ни добро бъдеще в България!
Нека на 15 септември училищния звънец огласи душата и сърцето на детето, което продължава да живее във всеки от нас, нека ни върне във времето, когато с широко отворени очи и надежда за добри хора до нас сме започвали опознаването на големия и плашещ свят! Нека ни направи съпричастни, готови да помагаме и да подкрепяме децата на България в пътя им към грамотност, знания, постижения!
Нина
Нина Митева
Дистрикт гуверньор 2015-16