Иларио Астинов, ДГ 2014-2015
Д2482, България

София, 01 октомври 2014
 
Приятели!
Дружина вярна-сговорна!
 
Ето, че дойде месец октомври – месецът, който ние Ротарианците посвещаваме на професионалната служба. Хайде сега да проверим, къде сме по курса. Значи, ако:
 

• споделяте естеството на своята професия с приятелите от вашия клуб, ако заделяте време и се интересувате от професията на останалите
• ползвате вашите професионални умения в служба на общността
• упражнявате вашата професия с почтеност и увличате другите да подържат висока етика и стандарти чрез личен пример и действия
• помагате на млад човек да постигне своите професионални стремежи
• напътствате и насърчавате други в тяхното професионално развитие

 
…ако правите всичко това непрекъснато – приятели, вие осъществявате професионална служба така, както това се разбира от Ротари.
 
Какво да направим през тоз месец, предвид неговата тема?
 
Дали да не си преговорим Четиристранният тест – ама не ей така просто, ами да си кажем „хайде този месец, всяко нещо, което правя да го премеря през Четиристранният тест!“.
 
…дали да не си припомним етичният код на Ротарианеца? Мисля си да го разпечатам и да го лепна срещу бюрото си. Ей така – да ми стои пред очите, и колчем река нещо да кажа, направя или помисля – до филтрирам през таз Ротарианска ценностна система?
 
…дали да не си спомним, че като Ротарианци имаме задължението така да движим нашият поминък, че той да е в хармония с околната среда, с хората, които работят за нас, с техните нужди, с грижа за техните семейства?
 
Дали си спомняме, че в Ротари има едно понятие „Vocational training teams” – екипи за обучение в професионална служба? И тез екипи целят да помогнат точно в таз насока, като даже нашата Фондация може да ни даде и Глобален грант за целта?
 
Ами младите – нашите деца, нашите Интерактори, нашите Ротарактори, пък и не само тях – полагаме ли нужните усилия, отделяме ли време и ресурс за да им помогнем да тръгнат по ония път, който ще ги направи достойни хора, елитни професионалисти, водещи личности, изповядващи Ротарианските ценности? Тук ми се ще да ви цитирам един откъс от Дивите разкази на Николай Хайтов (Бог да го прости!):
 
„За едно кацарство аз съм се трепал шест години! Две години ходих из гората, докато науча от кои дървета стават хубави дъски; една година се учих само да цепя, една година - само да дялам, две години - да рендосвам и сглобявам, и тогава, за да те признаят за майстор - даваха ти да направиш каца с вързани очи. Дванайсет майстори кацари, а ти в средата, каца работиш с вързани очи! Като я направиш - пълнят я с вода. Капне ли капка - оставаш си чирак, не капне ли - опасват ти майсторски пояс и си готов майстор.
 
Тоя изпит беше тежък, на какъвто изпит сетне ми се случи, няма да го забравя никога!“
 
Спомнихте ли си? Младият майстор-кацар, който без много-много да му мисли прие да направи една каца с невъзможни размери! Ама това го разбра едва след като прие да я направи. Уплашен, попита баща си – „какво да направя сега? Такава каца не може да се направи…“! А баща му му казал:
 
„- Ако си майстор - вика баща ми, - ще я направиш! Не я ли направиш, ще ти излезе лошо име, а името на майстора е главното!“
 
Е – направи я момчето! Не само я направи, ами тя беше толкоз здраво направена, че издържа дългото падане в Хамбардере и близо седмица лумкане по каменните стени на реката без да се строши! Наложи се ходжата да жертва брадата си в цялата тази суматоха, но в края на деня:
 
„След това тръгнаха мераклиите един след друг каци да им правя, разви се алъш-веришът, аман казах от мющерии и от пари. Стари майстори хората прекрачваха и при мене идваха, ако че имаше тогава майстори в тоя край повече над сто и двайсет!“
 
Ето ни един хубав пример, за това как онези дванайсет майстора и бащата на тоз момък изпълниха Ротарианският си дълг за професионална служба!
 
Ха да видим, можем ли им стъпи на малкият пръст!
Ваш в Ротари
 
Иларио Астинов/Ilario Astinov
Дистрикт Гуверньор/District Governor Elect
Дистрикт 2482-България/District 2482-Bulgaria


Писмо за м Октомври