Автор: д-р Валентин Съйков,
член на Ротари клуб София Витоша, паст президент
носител на признанието Пол Харис Фелоу (PHF),
председател на Гражданска инициатива „България 2050“

Нашият приятел Вальо Съйков е един от първите, които открито и с тревога започнаха да говорят за демографския срив, пред който е изправена България. Обърнахме се към него, за да формализира още един път проблемите пред ротарианската общност, като неин член, и да предложи идеи за действия, които ние, ротарианците, можем да предприемем като част от плана за противодействие.

В последно време българското общество прогледна за една страшна истина. Демографската криза в страната все повече заплашва да премине в демографска катастрофа с необратими последствия не само за благосъстоянието, но и за самото съществуване на българската нация. Все по-често политиците се присъединяват към разговора за демографията, повтаряйки тревожните данни, за които експертите отдавна алармират.

През 1989 г. населението на България достигна 9 009 018 души. При преброяването през 2011 г. общият брой на населението беше 7 364 570 души, а преброяването от септември 2021 г. показа само 6 519 789 българи. Така само през десетте години между двете последни преброявания България е претърпяла най-голямата си демографска загуба от над 844 000 души. Оттогава броят им продължава да намалява. Ние живеем в страната с най-бързо намаляващо население в света.

Не по-малко тревожни са качествените промени. Възрастовата структура на населението има тенденция все повече да се превръща в обърната надолу пирамида.
Да видим какво ни чака според официалната прогноза на Националния статистически институт. Тя разглежда три различни варианта за годините до 2090. Общото между тях е устойчивата тенденция за намаляване на българското население. Разликата е в процентите на намалението. Според реалистичния вариант, края на 2050 г. ще изпратят 5 391 291 българи, а 2090 г. – 4 915 423. Вариантът с относително ускоряване предполага, че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната. Той предвижда за 2050 г. 5 591 114 жители на страната, а за 2090 г. – 5 100 943. Третият вариант е на относителното забавяне. При него развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. Според него през 2050 г. ще бъдем 5 295 155, а през 2090 г. - само 4 790139 човека. Всъщност и от трите варианта лъха студен песимизъм. Още по-страшното е, че тези прогнози вече са насадени в общественото съзнание като неизбежна съдба, от която няма как да избягаме.

По-тревожни от тенденциите за общия брой на населението са прогнозите по области. Според реалистичната прогноза населението на Видинска област ще намалее от 82065 човека през 2020 г. до 30 448 през 2090 г., на Габровска от 105971 на 51 281, на Кюстендилска от 117143 на 47 936, на Смолянска от 103230 на 20 063 жители. Според последната прогноза през следващите 60 години не се очаква увеличение дори в София град. Това обрича преобладаващата част от територията на страната на  обезлюдяване в такива мащаби, при които става невъзможно развитието на икономическата дейност и нормалното функциониране на социалните системи.

През пролетта на тази година Гражданска инициатива „България 2050“ и Камарата на преподавателите във висшето образование извършиха национално проучване сред експерти от различни области на обществения живот, озаглавено „Десет години, десет риска пред България“. Неговата цел бе да направи реално проучване на рисковете пред развитието на България, да ги оцени и да определи кои са най-важните 10 от тях,
Eдва ли е изненада, че „призовите“ места се държат от тройката демография - образование – здравеопазване. Тяхната взаимна връзка и обусловеност е обяснявана многократно. Качественото образование и добре функциониращото здравеопазване са първостепенни фактори за справяне с демографската криза.

В представеното проучване образованието е излязло начело в класацията. Очевидно експертите смятат, че от всички критично важни системи в страната, образователната е най-застрашена от продължаващо пропадане с всички произтичащи от него тежки последици за развитието на нацията. Песимизмът изглежда обоснован след 35 години непрекъснати „реформи“, чийто безспорен резултат е все по-ниското образователно равнище на младежите, завършващи българските училища и университети. Съвпадението в мненията на българските експерти е показателно. То се подкрепя и от международно признатите тестове PISA, при които нашите ученици слизат все по-надолу.

Здравеопазването е друга обществена система, чието споменаване върви ръка за ръка с думата „реформа“. Показател за нейното изпразване от съдържание е фактът, че наливането на все повече пари в общественото здраве не води до неговото подобряване. Мнението на експертите показва, че обръщането на негативната тенденция в бъдеще става все по-трудно.



Напоследък в професионалните среди и в публичните дискусии все повече се налага мнението, че е необходимо спешно да се изработи кризисен план в областта на демографията, който да обхваща като начало следните направления:

(1) Промени в образователната система, които да върнат доброто качество на образованието от близкото минало, да го доближат до най-напредничавите съвременни образци и в същото време да го направят източник на патриотично възпитание за младите поколения.

(2) Реформа в здравеопазването, което да го направи еднакво достъпно за всички български граждани, постигайки високо качество и ефективност на медицинското обслужване.

(3) Нова икономическа политика, която да ни позволи да достигнем бързо средното европейско равнище на доходите  на човек от населението.

(4) Регионална политика, която да обърне тенденцията за превръщане на големи части от страната в демографска пустиня.

(5) Поставяне на нова основа на работата с българите в чужбина, които са важен резерв за противопоставяне на демографския срив.

Демографската криза има комплексен характер и борбата с нея също трябва да бъде комплексна, Освен изброените пет направления има още редица области, успехите в които могат да повлияят благоприятно върху демографската картина у нас, но все пак отнякъде трябва да се започне.

Прави впечатление голямото съвпадение между очертаните по-горе направления за работа и областите на приложение на проектите на Ротари, които са: развитие на началното и средното образование, майчино и детско здравеопазване, насърчаване на икономическото развитие на общностите, опазване на мира. И четирите области са пряко свързани с демографското развитие.

В бъдещия кризисен план, който трябва да се приеме от българската държава, е предвидено да се прави оценка за въздействието върху демографията на всеки проект с държавно или европейско финансиране. Такъв подход могат да приемат и ротарианските клубове, когато разработват своите проекти. Така ще се осигури максимален синхрон между глобалните цели на Ротари и дневния ред на българското общество, на което служат нашите клубове.


д-р Валентин Съйков,
паст президент на РК „София Витоша“, PHF,
председател на Гражданска инициатива „България 2050“

Демографски срив , кризисен план , демографска криза , България