В навечерието на Националния празник на България – Трети март, Ротари клуб – Габрово, Община Габрово и парк-музей Шипка – Бузлуджа организираха публична среща разговор с проф. Вера Бонева и д-р Чавдар Ангелов, директор на парк-музея.

Тя се състои на 28 февруари от 17.30 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Срещата започна с представяне на филма на режисьора арх. Пламен Мирянов, посветен на 140-годишнината от написването на Вазовата ода „Опълченците на Шипка“.
След него професор Бонева и д-р Ангелов разказаха една интересна история, започваща от зародилата се идея за монумента та чак до наши дни.
Изминалите години отдавна са излекували безбройните рани от войната. Днес на Шипка е привидно спокойно. Но хората помнят, че тук в жарките дни на юли и август 1877 г. в бой – не на живот, а на смърт – се доказва, че българите са достойни да се нарекат свободни. Началото на спомена за събитията на Шипка е поставено още когато над пресните войнишки гробове и братски могили дори не е успяла да поникне трева. Онези, на които съдбата е отредила да оцелеят, правят първите стъпки към обезсмъртяване делото на героите. По тяхна инициатива по неотдавнашните бойни полета започват да се издигат белокаменни паметници.
Не минава много време и дървените кръстове по бойното поле на Шипка са заменени от белите мраморни паметници и надгробни плочи.
Най-величественият български паметник на Шипка е Паметникът на свободата.
„Важно е да знаем, че Паметникът на свободата е замислен да бъде наречен Паметник на възраждането и освобождението на българския народ“. Носителите на идеята тогава са искали в него да бъде вписан голям период от време. Строежът е една епопея и са използвани най-модерните технологии за времето“, каза по време на дискусията проф. Вера Бонева.
Построен по проект на арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, паметникът е тържествено открит на 26 август 1934 г. На три от страните му има надписи Шипка, Шейново, Стара Загора – места пропити с кръвта на воюващите за нашата свобода. На северната страна на паметника има друг надпис – „На борците за свобода”. Тук с гордо изправена глава стои лъв, олицетворение на подвига на българските опълченци.
През 1956 г. с решение на Министерския съвет историческите места на прохода са обявени за Национален парк-музей „Шипка”.
В рамките на срещата д-р Чавдар Ангелов сподели впечатленията си от коментарите по повод паметника и "въвличането" му в политически спорове.
Той припомни, че силата на Паметника на свободата е в това да ни обединява и сплотява. Това е единственият паметник, построен с решение на Народното събрание.
Нелепо е да се използва за политически цели, като се разпространяват неверни твърдения за възможно демонтиране.
„Последните месеци доста често се налага да се отговаря на въпроса ще се демонтира ли Паметникът на свободата“, посочи проф. Бонева, на който въпрос в подробности отговори директорът на Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“.
„Кампанията и въпросите започнаха след обявяване на новината, че ще се прави ремонт. Още когато започнах работа в музея, аз предизвиках проверка, която да установи фактическото състоянието на монумента. Това се случи още през 2015 година“, посочи д-р Ангелов. По думите му всички твърдения, че паметникът ще бъде разрушен, са неверни. „Освен професионалните умения на изпълнителя, който бъде избран за този ремонт, той трябва да се направи с любов, която паметникът заслужава. Защото на върха са качени българската чест и достойнство.“ продължи той.
„Работим по реализирането на новата постоянна експозиция, вече се обсъждат още няколко важни проблема, свързани с околните пространства. Предстои да се търсят решения с тържествения подход, довеждащия път, водоснабдяването и ремонт на паметниците в района на върха. Имаме идея постоянната експозиция на музея да бъде поместена в сграда, в района на предела на прохода „Шипка“, като мястото ще бъде достъпно целогодишно“, завърши д-р Ангелов.
Накрая, с благодарност към лекторите и аудиторията, водещият срещата разговор Пламен Иларионов цитира думите, произнесени от Цар Борис III при откриването на паметника: „Всеки паметник обаче е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.“