Пионерът на напояването чрез дъждуване в България, от Цвятко Кадийски
Представен е един от първооснователите на Ротари у нас Цвятко Кадийски-баща. Читателят ще узнае как той въвежда в България високо ефективното напояване чрез дъждуване. Между 1935 и 1941 г. всички дъждовални инсталации в България са проектирани и изпълнени от него.
Проектираните и изградени от него помпени станции пък, към 1943 г покриват около 20 % от изкуствено напояваните площи в страната. Любопитна е информацията за напоителната система в двореца Кричим , изградена през 1935 г, която работи до ден днешен. Не е забравен приносът му за механизацията на земеделието, за въвеждане на индивидуални водомери в жилищата. Изключително ценни са публикуваните за първи път снимки от първите международни пловдивски панаири вкл. първия републикански през 1947 г.
Не е забравена обществената му дейност, подкрепата за българската култура, работата за укрепване на българо-чешките културни, икономически и ротариански връзки.. Цяла глава е посветена на ротарианската му дейност. Ще може да се запознаете с приноса му в подкрепата за чешки антинацисти и евреи по време на войната.
Проследени са подробно годините 1945-1948 г., за да се види в какъв омагьосан кръг изпада голяма част от предприемчивата българска техническа интелигенция. Не напразно тази глава е наречена „години на илюзии и безпокойство“.. В главата „Променената реалност“ ще се запознаете как след 1950 г. той продължава да пласира своите познания и огромен опит, въпреки огорчението от внезапно и безсмислено прекъснатата успешна работа. Проследен е последният етап от живота му, когато той посвещава времето си на Научно-техническия съюз и на създаването на Националния политехнически музей.
Една особено голямо достойнство на книгата е огромния брой снимки и документи, свързани с техническото развитие на България през първата третина на ХХ в .
Много висока оценка както за формата, така и за съдържанието на книгата се съдържа в предговора, написан от проф. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН.
24 номерирани екземпляра клубът дарява на музеи, библиотеки и научни институции. Въпреки всички затруднения (почти като детективски роман се чете разказа по откриване на част от архивния материал….), книгата е факт и ще сме радостни, ако повече хора се запознаят с тази личност, оставила видима следа в техническото развитие на България през втората третина на ХХ в.