Преди 88 години, благодарение на 16 ентусиасти, през
април 1933 г е създаден първият
Ротари клуб у нас.
След неуспешен опит на
Ротари Интернешънъл да направи връзка с България през 1921, следват няколко опита в периода 1927-1931 , също без успех, след което РИ променя тактиката си. На
23 юни 1931 г Роберт Уилямс пише: „…
европейският секретариат се свърза с опитни и талантливи европейски ротарианци, лично запознати със социалните и икономическите условия в София…това ще позволи организирането на клуб…“
Един от тези ротарианци е вицепрезидентът на РИ Бърно, Чехословакия проф.
д-р Франтишек Пишек от Висшето техническо училище в този град. През лятото на 1931 г. той пристига придружен от своя асистент инж. Цвятко Кадийски в България. Пишек се свързва с забележителния български политик, дипломат и публицист
д-р Николаев, тогава директор на официоза „La Bulgarie“ като му пише: „ ...
инж. Кадийски ми предаде Вашето писмо от 19 юни относно пътуването ми до България. Благодаря сърдечно за готовността с която отговорихте на нашето желание за среща…Ще Ви бъда много задължен, ако мога да разчитам на Вашата подкрепа по време на пътуването…”
След посещението, в писмо от
3.11.1931 г. проф. Пишек го информира за предстоящите старателно подготвяни от него конференции в РК Бърно и в Прага, посветени на България. В нашия исторически архив е запазен оригиналът на текста на експозето на Пишек пред
РК Бърно -
първото представяне на България пред Ротари клуб в света. Рядко може да се срещне представяне на България пропито с такава симпатия към българския народ и земя. За конференцията в РК Бърно, посветена на България има една малка статия от д-р Николаев във в-к „Мир” и това ще да е първото упоменаване за Ротари в българска публикация.
По повод на презентацията за България в РК Бърно, на 7.3.1932 г. Кадийски пише „…
в днешните критични и заплетени времена ще излезе здрав и читав онзи народ, който има в чуждия свят повече приятели и то истински приятели, уверени в неговата сила и енергия. Що се отнася до програмата която работим и подготвяме тук с професора, засега няма да Ви отегчавам. Реализацията зависи до голяма степен от Вас и Вашето влияние…” . Междувременно
д-р Николаев се запознава и с представителя на „Ремингтон”
Петко Ю. Бояджиев, който е информиран за ротарианството от своя американски партньор, ротарианеца Х. Милър и чрез него получава допълнителна информация за
принципите на Ротари. Очевидно Николаев е силно впечатлен от предложенията на проф. Пишек и не след дълго става инициатор за създаване на
първия български Ротари клуб.
Нямаме преки сведения за това, но по всяка вероятност в ранната пролет на 1932 г. проф. Пишек ще да се е свързал със своя стар приятел и колега, д-р инж. М. Гербел от Виена, които е почетен комисар на РИ за Европа. Очевидно Пишек е преценил, че подготвителните работи за България вече са изявили „подходящите хора”, а от друга страна Гербел като почетен комисар на РИ има значително повече възможности за успешна работа. Още повече, че по него време във Виена пълномощен министър на България е
д-р Тодор Недков, близък приятел на Гербел, който е чест гост на
РК Виена. … В писмо от 10 май 1932 до директора на РИ, д-р Мюриел Хил четем „ …
отскоро Гербел започна работа по създаване на клуб в София…“. На
3 април 1933 г Гербел изпраща писмо до Николаев за да го информира за пристигането си в София и че „
…разговарях с г-н Недков, (пълномощен министър на България във Виена по това време) и му показах списъка с имената на бъдещите членове …. Той ви поздравява за избора . Познава всички тези хора и ги намира за много подходящи за целта".
Вдъхновен от идеята за създаване на Ротари клуб у нас, на
24.2.1933 г. д-р Николаев организира в София,
в офиса на окончателно завърналия се в България
инж. Кадийски на бул. „Дондуков“ 26, една среща на видни софиянци, които е успял да заинтересува за
Ротари с цел подготовката за подписване на учредителния протокол. Два месеца по-късно,
на 22 април 1933 г в дома на д-р Николаев е подписан
учредителният протокол за създаване на първия български Ротари клуб. Така, по инициатива на д-р Николаев е създаден първият български Ротари клуб, край люлката на който са бдели чехословашки и австрийски ротарианци
Съгласно протокола
членовете-основатели са:
-
д-р Тодор Недков дипломация
-
Димитър Савов производство на химикали
-
д-р Н. П. Николаев административно право
-
д-р Иван В. Попов държавна администрация
-
Александър Кличиян транспортно застраховане
-
Крум Мутафов икономика
-
Евстати Паница банково дело
-
д-р Александър Николаев рентгенология
-
Болеслав Тахауер журналистика
-
д-р Цоньо Буров презастраховане
-
Боян Пеев производство на шоколад
-
Велико Христов журналистика
-
инж. Цвятко Кадийски селскостопанска техника
-
д-р Константин Димитраков кардиология
-
Фико Фиков търговско право
-
Петко Ю. Бояджиев канцеларска и изчислителна техника
Учредителното събрание решава:
-основава
Софийски Ротари клуб с членове основатели всички присъстващи
-приема
задължителния стандартен устав и правилника към него
- Избира за:
Председател д-р Тодор Недков
Подпредседател Н. П. Николаев
Секретар Петко Ю. Бояджиев
Касиер инж. Цвятко Кадийски
Церемониалмайстор Велико Христов.
- Попълват се нужните формуляри и се изпращат чрез инж. Гербел на Ротари Интернешънъл, Чикаго за приемането на Софийския Ротари клуб за член на Ротари Интернешънъл.
- Клубът да започне да функционира официално след приемането му за член на Ротари Интернешънъл.
На
25 май в София се получава историческата телеграма на секретаря за Европа, Ал. Потер: „
София избрана на двадесет и пети”.
РКС е вписан в списъка на Ротари клубовете в света под №
3596. България най-сетне е член на голямото ротарианско семейство, обединяващо по това време около
150 000 души. На
1.юни. се взима решение да започне издаването на
месечен бюлетин „
Le Rotary Club de Sofia” („Софийски Ротари клуб”)
на френски език. Създава се комисия в състав д-р Николаев, д-р Цоню Буров, Велико Христов и Петко Бояджиев която трябва да изработи окончателния текст на Устава на български език, да го приведе към изискванията на българското законодателство и да го внесе за утвърждаване от съда.
На
18.май. РК приветства първите си
ротариански гости: Роберт Медингер от Винер Нойщадт и Сидни Ламерт от Лондон, а след тях преподобният А.В.Роб от клуба във Фолкирк (между другото, Фолкирк е „родният клуб” на президента на РИ за 2009/2010 Кени и при посещението му у нас през 2010 г предадените от мен факсимилета, свързани със срещите на членове на клуб Фолкирк в София и във Варна бяха приети с изненада и неподправена радост…).
Междувременно редиците на клуба се попълват с първите
трима нови членове:
Аладар Оте, тютюнотърговец,
Хенри. Шумейкър, пълномощен министър на САЩ в България и инж. Любен Божков, главен директор на БДЖ. .
На
1.септември. започва редовно да излиза на
френски ежемесечния бюлетин на клуба, под редакцията на блестящия журналист Болеслав Тахауер. Към 1938 г. ежемесечно се изпращат над 850 броя до всички чужди представителства у нас, до българските в чужбина, до редакциите на по-големите вестници, до всички български ротарианци и до няколкостотин РК в света … Бюлетинът е един чудесен
посланик на България по света, популяризиращ възможностите на страната ни, напомнящ за нейните нужди и – без да забравя ротарианските принципи – винаги защитаващ българските интереси.
На
2.ноември. съдът вписва в регистъра сдружението “
Софийски Ротари клуб. Чартърната церемония е насрочена за
4.11.1933, За чартирането на 4.11.1933 пристига многобройна делегация от Югославия. Присъстват комисарят за Европа М. Гербел, европейският секретар Ал. Потер, членът на РК Талин проф. Кьостнер. Официален гост е кметът на София Орошаков, а представител на правителството е прес секретарят на Министерството на външните работи Т. Христов. Много колоритно е приветствието на д-р Потер – изброявайки многобройните екзотични места, където вече има Ротари клубове, съобщавайки какво голямо значение има ротарианството за света, подчертавайки колко много са направили ротарианците за света, Тахауер в протокола пише: „…в един момент ние не бяхме далеч от това да повярваме, че ротарианското движение е успяло за обърне посоката на въртенето на Земята около Слънцето…Ние очаквахме също да чуем и имената на някои планета, върху които са учредени Ротари клубове…и това не би ни учудило“.
Гербел е донесъл от Виена партитурата на
химна на Ротари, написан от
Франц Лехар, член на РК Виена. За първи път този химн прозвучава в София на 4 ноември 1933, а точно 70 години по-късно на тържественото отбелязване на 70 годишнината от чартирането, на среща на РК София, в присъствието на посланика на Австрия г-н Потика звуците на химна на Лехар (хармонизиран и изпълнен от Йосиф Радионов) отново погалиха слуха на ротарианците.
Благодарение на добрата работа на пресслужбата под ръководството на д-р Николаев, за появата на новия клуб съобщават повечето големи български вестници – „Знаме”, „Слово”, „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Камбана”, „La Bulgarie” и пр.
Чартирането на РКС предизвиква изненадващо голям отклик в ротарианския свят. Без да броим стотиците изпратени поздравителни телеграми и ротариански картички от различните клубове, документирани са публикации в над 40 ротариански бюлетина по света - не само в съседните страни и Европа, но и в САЩ, Бразилия, Малая, Япония, Китай, Аржентина, Египет, Австралия ...
Ето така първите шестнадесет започнаха пътя на Ротари в България.