Автор: Банкеръ

Банкеръ
събота, 21. септември 2002 - 01:00

Едно голямо дарение на картини имаше всички предпоставки да се превърне в солиден културен факт. Но не успя! Лекомисленото ни общество и още по-лекомислените медии отново предпочетоха летните изкушения, хайлайфните клюки и предстоящата сватба на Калина от династията на Сакс Кобург Гота.

Жестът на една друга, значима в българската история фамилия - на Найден Геров! - остана в периферията на вниманието, независимо от много високата стойност на нейното дарение.

Историята е следната: Д-р Николай Николаев е наш посланик в Стокхолм, когато се случва военният преврат на 9 септември 1944 година. Не след дълго дипломатът получава официално писмо, с което го канят да се върне в София. Точно тогава вилнее т.нар. народен съд и близкото бъдеще на посланик Николаев в София е предопределено - смърт чрез разстрел като враг на народа. Той остава в Швеция, а заедно с него и част от покъщнината, сред която са някои много ценни за историята на художествената ни култура картини.

Наследява ги неговият син Камен Николаев. Когато неговата сестра успява да се установи в Германия и заживява там, тя прибира част от тези картини и успява да ги съхрани в чудесен вид до смъртта си преди три месеца. Рада Николаева упълномощава своя брат Камен да постъпи с картините, както реши.

И той прави много достоен жест - дарява три фамилни портрета, рисувани от Станислав Доспевски (на неговата майка, на дъщеря си и тъща си) на художествената галерия в Пазарджик, който поддържа къщата музей Станислав Доспевски. На път за там трите картини бяха изложени за един ден в Националната художествена галерия.

Веднага след това г-н Николаев направи второ, също много ценно дарение, този път на софийския Ротари клуб. Това са два портрета, рисувани от Борис Георгиев. За този голям български и световен художник в.БАНКЕРЪ разказа подробно през 1999 г. (бр.33 от 16 август) във връзка с дарението на г-жа Вирджиния Джакомети, осиновената дъщеря на твореца. Тя подари 12 много ценни картини на град Варна, който в отговор кръсти художествената си галерия Борис Георгиев.Тук се налага един кратък исторически екскурс, зад който се крие прелюбопитна тенденция.

Художественият отдел на някогашния Народен музей, прераснал по-късно в Национална художествена галерия, е открит с голямо дарение. Галерията за чуждестранно изкуство е създадена също около ядрото на дарените от Костадин и Клодия Делчеви десетки картини от европейски майстори. Все родолюбиви българи, живеещи зад граница, които не късат връзките с България, нито пък унищожават родовата памет. Благодарение на тях нашата страна днес е по-богата с памет и високи образци на художествената ни култура.Точно обратното се случва в момента вътре в държавата! Не е необходимо голямо въображение, за да се потвърди съмнението, че днешните нови българи главно изнасят - нелегално и съвсем малко по легитимен път - художествените ни ценности и наследството от древността. Спомнете си скандалната кражба от Националната художествена галерия, припомнете си десетките и стотици набези в частни домове, галерии, музеи, църкви и манастири. Прибавете и нароилите се иманяри, които работят за десетина едри контрабандисти на художествени старини, уютно прикрити зад легитимната фирма бизнесмен. И всичко това заради обратната на благородните дарители гледна точка към света и ценностите - финансовата, която светкавично пришпори лакомията. Философията на тези нови българи е следната - всичко е за продан! Философията на старите дарители, живели и вписали се в друга културна среда, е антипод на днешната парвенющина - всичко е памет и тя трябва да принадлежи на българския народ. На фона на току-що внесения в Народното събрание проектозакон за паметниците на културата, който е иницииран точно от новите българи, жестът на последния дарител г-н Камен Николаев изглежда по детски наивен. Затова и медиите го подминаха, следвайки задъхано героите на днешния ден.

Станислав Доспевски , д-р Николаев