В едно семейство и мъжът, и жената са еднакво значими.

Дата: 02.04.2019

Автор: Кина Шереметова, РК Бургас Пиргос

Продължавам да съм в Ротари, защото Ротари не е просто седмичната среща, а част от мисленето ми и живота ми. Защото там имам много приятели, с които заедно можем да правим неща, които поне малко да променят ежедневието на всички ни към по-добро.

Приятели,

Реших да започна с почти риторичния въпрос:

Какво прави един клуб успешен?

          И веднага цитирам пет класически отговора:
Успешен е клубът, когато сбирките са с почти пълен състав.
Успешен е клубът с приятно клубно място за сбирките.
Успешен е бордът, когато е отговорен, обединен и истински лидерски.
Успешен е когато си има своите дългосрочни проекти, проекти с поглед в бъдещето, целенасочени и най-вече служещи на обществото.
Успешен е клубът, в който има разнородна група от хора - с различни професии, идеи, качества, различни битиета, различен пол и ЕГН-та.

          А на въпроса „Какво направи нашият Ротари клуб „Бургас – Пиргос“ толкова успешен”, че толкова си го харесваме имам най страхотния отговор.
          И отговорът, който съм си записала с големи букви в тези си кратки размисли е:

ПРИЯТЕЛСТВОТО, ПРИЯТЕЛИ.

          Успешен е ни и защото е осъзнал, че успехът на Ротари зависи от подкрепата към всеки ротарианец в семейството на Ротари.А всички знаем, че в едно семейство и мъжът, и жената са еднакво значими.
          Така е и в семейството на Ротари, защото всички ние сме обединени към една обща цел – ние и децата ни да живеем в едно по-добро общество, и по-добър свят.
          И ВСИЧКИ СМЕ ОСЪЗНАЛИ И ОТ ГОДИНИ ЗНАЕМ, ЧЕ КОГАТО СМЕ СЪС СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И СЕМЕЙСТВА, ПОСТИГАМЕ ПОВЕЧЕ И СМЕ ПО-ЩАСТЛИВИ.
          В нашия ротари клуб сме много СВОИ!
          В нашия клуб сме приятели!
          Аз чувствам тези 35 човека за мои приятели и това ме прави щастлива. Отивам на сбирките в клуба с надеждата да срещна всички в добро здраве и без проблеми.
          С някого ще се прегърнем и целунем, с някого ще разменим по една добра дума или поне един усмихнат поглед, с някого ще свършим работа, но с всеки един - с усещането, че съм сред свои.
          Повярвайте ми, знам го от висотата на по-малкото ми ЕГН, няма нищо по-ценно от това да се чувстваш сред свои.
          Своите са и за добро, и когато си в нужда.
          Своите са тези, от които ще усетиш подкрепа, приятелска съпричастност и уважение, които също те приемат като свой. Своите са тези, с които буйно ще се повеселиш, ще попееш и ще ти е много, много хубаво, с които ще извършиш добри дела, ще почувстваш удовлетворение и гордост, на които ще се опиташ да помогнеш с каквото можеш, ще дадеш или потърсиш съвет.
          Още от създаването си ние започнахме да излъчваме звуци от Ротари.Създавахме мероприятия, на които четяхме наши произведения или на любими автори, канихме интересни хора, пеехме, танцувахме, веселихме се и се радвахме, че сме заедно.Всяка наша изнесена сбирка е заредена с позитивизъм, а нашите деца я запълват с творчески изяви, смях, музика и креативност.Така, пред очите ни те израснаха и станаха наши партньори в проектите ни Интеракт и Ротаракт.
          В тази среда се чувствам толкова зареждащо и толкова млада, изпълнена с оптимизъм и вяра, че не всичко е загубено, щом имаме тях-тези заредени с енергия и ентусиазъм млади хора.
          Осъзнах, че ротарианското приятелство е нещо, което нито може да се обясни, нито пък може да се преподава.То може само да се усеща.
Гордея се, че съм член на този клуб!
          Ще продължавам да бъда член на този клуб, защото всички заедно ще направим още много!
          Продължавам да съм в Ротари, защото Ротари не е просто седмичната среща, а част от мисленето ми и живота ми. Защото там имам много приятели, с които заедно можем да правим неща, които поне малко да променят ежедневието на всички ни към по-добро.

          Каквото и да дефинира темата „жените в Ротари“, считам че в недалечната и емблематична както за България, така и за Ротари Интернешънъл 1989 г., окончателно се елиминира правилото „само и единствено за мъже“. Е, при нас естествено малко по – късно започнаха приема, но ние дамите с „бизнес ориентация” намерихме пътя и станахме членове и лидери на клубове.
          Аз съм информатик по образование, професия и кариера.Където и да съм работила, квалификациите и кариерното ми развитие бе свързано с въвеждане на новите информационни технологии. Да работя в тази сфера бе моята мечта. Реализирах мечтата си и съм щастлива, че имах честта и шанса да работя с много ярки, много вдъхновяващи специалисти и колеги, с които въведохме терминология и лексика в общественото съзнание, днес вече наричана мисия за „изграждане на информационното общество“.
          Естествено, че се намираха и хора които са ме критикували през годините. Те бяха моята мотивация да бъда още по - силна и да отстоявам принципите си. Цял живот съм искала, търсила и съм се борила да бъда добър професионалист, колега и приятел.
          Такава се старая да бъда и в редиците на Ротари клуб „Бургас Пиргос“, на който съм сред учредителите. В клуба си, освен като паст президент, вице и други роли съм постоянен, и почетен председател на „Комисията за ротарианското семейство“, като темите ми често са източник на доброжелателен смях и приятелски „напомняния“.
          При нас витае духът на личното приятелство, което отвори вратите за всички други възможности за служба. Като несменяем председател на комисията за ротарианското семейство винаги намирам начин „да се изфукам“ с един от най – успешните ни резултати - от чартирането до т.г. се родиха 17 деца и 16 внуци. Паст Дистрикт гуверньора приятеля Наско Атанасов дори ме удостои със специално почетно знаме, за което внимание съм му много благодарна.
          Днес, с повече жени в нашите клубове Ротари има повече сила отвсякога. Ние сме жени и мъже от градовете на страната ни, които служат на своите общности. Ние се нуждаем от клубове във всеки град и колкото по-пълно нашите клубове отразяват своите общности, толкова по-добре ще им служат.
          За повечето от нас е трудно да си представим защо някой е бил толкова силно против идеята за жени в Ротари. Поглеждайки назад си мисля, че противопоставянето е дошло от едно просто нежелание за промяна.           Ротарианците са обичали Ротари може би доста консервативно и не са можели да си го представят по друг начин. Но на ниво клуб, Ротари се нуждае от и от мъже и от жени с различно образование, възраст, култура и професия.
          Защото разнообразието е нашата сила, приятели.
          Но много ми е обидно, че това все още не е минало в нашия дистрикт!
          Да, тъжно и обидно ми е, че все още 13 клуба нямат членове жени и се срамувам, че в тази светска ротарианска среда все още има следи на сексизъм и дискриминация.
          Цялата ми кариера премина в типично „мъжка“ среда, но искрено ви споделям, че никога не съм се чувствала подценявана, пренебрегвана или дискриминирана по какъвто и да е начин.
          Но такава се чувствам тук, в компанията на 13 клубни офицери от клубове, в които не членуват жени.
          Ей, приятели от Айтос, Асеновград, Велико Търново, Видин, Казанлък, Ловеч, Нова Загора, Русе – Дунав, Свиленград, Силистра, Стара Загора, Троян, Търговище, живеем в 21 век. Отворете очите си и разберете, че за да продължи да расте, Ротари трябва да прегърне света, на който служи - в цялото му разнообразие, в цялото му многообразие, както и с всичките му променящи се потребности.
          И така вече 30 години в България.
          Да, днешните ротарианци дължим благодарност на ротарианците в Дуарте от преди 40 години. Тяхната решителност, постоянство и непреклонна добра воля ни определиха като това, което сме днес: Ротари в служба на човечеството.А вие, приятели от 13 – те клуба пропиляхте по повече от 20 години в нежеланието си да се решите да ни приемете сред вас.
          Защо? Поне един от вас, моля да ми обясни, защо?
          Това не е закачка с Ротари клубовете, които са се лишили от приятното женско присъствие, а по-скоро начин да изкажа уважението и благодарността от това, че ние "ЖЕНИТЕ"сме не само истински и достойни Ротарианци, ние продължаваме да даваме другия поглед, различния, нежния, топлия, красивия, ароматния, грижовния начин на всичко онова което правим.
          Много бързо ще откриете, че жените ще ви създадат среда, която ще ви зарежда с много хубави емоции и която ще ви даде възможности да правите добрите неща по-лесно, просто защото не ги правите само по-мъжки.
          Та погледнете програмата на настоящия ПЕТС и Асамблеята, прочетете модераторите и лекторите и ще отчетете над 10 представителки на по – добрата част от човечеството.
          Огледайте се, елект президенти от 13 – те изброени ротари клубове в имената на председателстващите комитети и екипи в дистрикт 2482:

Председателя на Комитет по развитие на членството - Нина Митева, математик;
Председателя на Комитет за Фондация Ротари – Виолина Костова, програмист;
Дългогодишния Секретар на Дистрикта - Таня Георгиева, математик, която ще председателства комисията за връзки с обществеността и публичния ни имидж;
Финансов комитет - Нина Лискова;
Екип за професионално обучение (VTT) - Председател: Маргарита Богданова;
Ротариански приятелства за мир – Председател - Снежана Дончева;
Администриране и контрол на грантовете – Председател - Роза Ташева

          Тези дни Таня ми напомни за филма „Някой го предпочитат горещо“. Прекрасна игра, много смях, на места с тъжен хумор, нещо което ни е жизнено необходимо и днес в това забързано, изнервено и стресирано ежедневие.
          Джери казва:аз съм Пепеляшка II
          Джери (като Дафни): „Ти не разбираш, Осгуд. Аз съм мъж!“
          Осгуд: „Е, никой не е съвършен.“
          И раздават целувка за благотворителност.
          И аз съм го правила.На календари, на книги, на картини, дори и на бутилки.Имах честта да служа с Паст ДГ приятеля Пламен Минев. Така мина службата ни, че така и не успяхме да си изпием по едно узо до морето, затова на ротацията в Бургас му подарих една бутилка плумари, на което поставих червисаната си целувка с пожелание и автограф. И тази бутилка веднага премина в ръцете на напорист наш приятел, който я взе и предложи на търг в клуба си.
          Някак си отива ни на нас жените да организираме благотворителността.

          Приятели, създавайте си повече радостни моменти чрез магическата женска усмивка, която зарежда с топлина, уют и красиво сърцебиене.

          И накрая осъзнавайки, че животът е прекалено кратък, за да си нещо друго освен щастлив, пожелавам ви здраве и сполука във всичко, с което се захванете.
          Убедена съм, че независимо от трудния икономически, духовен и морален период в държавата, ние ще съумеем да направим нашите клубове по-многобройни, по – привлекателни и по – авторитетни, естествено с женско присъстие.
          Желая ви успешна и незабравима ротарианска година, обединяваща всички нас от идеала за служба на обществото.
          Вярвам, че ще го постигнем!

          Благодаря ви за търпението да ме изслушате и готовността да служим заедно!

Ваша в Ротари,
Кина Шереметова

Островът на спасението

Малък остров на моето спасение-
намирам в четвъртъчните дни.
Пази ме от бездушност, изкушение -
моля се, да го имам и на старини

Островът ми дава вдъхновение -
да вървя напред, да не се предавам.
Там срещам радост, опрощение -
вярвам в него и му се прекланям.