На 23 февруари 1905 година, 37-годишен адвокат от Чикаго вечеря с един от най-близките си приятели – Силвестър Шайли, търговец на въглища. След вечерята те се разхождат наблизо до сграда „Юнити“, офисна сграда, намираща се само на няколко улици разстояние. Изкачват се до стая 711 – офисът на Густавус Льор, минен инженер. Там е и Хайръм Шори, търговец на текстил, заедно с Густавус Льор.

Четиримата обсъждат идеята на Пол Харис за създаването на клуб, обединяващ бизнесмени и представители на различни професии. Те установяват няколко прости правила. Членовете на клуба трябва да упражняват различни професии, да разработват полезни и необходими проекти за общността, срещите да се провеждат на ротационен принцип – като всеки член домакинства по веднъж в своя дом или офис.

В основата на тази нова инициатива стои обменът на идеи и изграждането на приятелства. Всички те прегърнали идеята и решили следващата среща да се проведе на 9 март в офиса на Силвестър Шайли, където трябвало да бъдат поканени и приветствани в клуба още трима техни приятели.

Днес не можем да посочим разумно обяснение за успеха на идеята на Пол Харис и инициативата на четиримата първи основатели. Ротари клубовете започнали да се увеличават забележително бързо, като били създавани в безброй градове из цялата територия на Съединените щати.

През 1910 г. е основана национална асоциация на клубовете под името Национална асоциация на Ротари клубовете, която по-късно е преименувана на Ротари Интернешънъл.

През 1912 г. започват да се появяват първите клубове извън САЩ – в Канада и Великобритания.рез 1925 г. в целия свят вече има над 2000 клуба.